Функция на пулсовата оксиметрия

Мониторът за кръвен кислород показва процента на кръвта, която е заредена с кислород.По-конкретно, той измерва какъв процент хемоглобин, протеинът в кръвта, който пренася кислород, е зареден.Допустимите нормални граници за пациенти без белодробна патология са от 95 до 99 процента.За пациент, дишащ въздух в стаята на или близо до морското равнище, оценка на артериалното pO₂може да се направи от кръвно-кислородния монитор „насищане на периферен кислород“ (SpO₂) четене.

Типичният пулсов оксиметър използва електронен процесор и чифт малки светоизлъчващи диоди (LED), насочени към фотодиод през полупрозрачна част от тялото на пациента, обикновено върха на пръста или ушната мида.Единият светодиод е червен с дължина на вълната 660 nm, а другият е инфрачервен с дължина на вълната 940 nm.Абсорбцията на светлина при тези дължини на вълната се различава значително между кръвта, натоварена с кислород, и кръвта без кислород.Оксигенираният хемоглобин абсорбира повече инфрачервена светлина и позволява преминаването на повече червена светлина.Дезоксигенираният хемоглобин позволява преминаването на повече инфрачервена светлина и абсорбира повече червена светлина.Светодиодите последователно преминават през техния цикъл на включване на единия, след това на другия, след това и на двата изгасени около тридесет пъти в секунда, което позволява на фотодиода да реагира на червената и инфрачервената светлина поотделно и също така да се коригира за основната линия на околната светлина.

Измерва се количеството светлина, което се предава (с други думи, което не се абсорбира) и се произвеждат отделни нормализирани сигнали за всяка дължина на вълната.Тези сигнали варират във времето, тъй като количеството артериална кръв, което присъства, се увеличава (буквално пулсира) с всеки удар на сърцето.Чрез изваждане на минималната предавана светлина от предаваната светлина за всяка дължина на вълната, ефектите на други тъкани се коригират, генерирайки непрекъснат сигнал за пулсираща артериална кръв. След това съотношението на измерването на червената светлина към измерването на инфрачервената светлина се изчислява от процесора (което представлява съотношението на оксигениран хемоглобин към деоксигениран хемоглобин) и това съотношение след това се преобразува в SpO₂от процесора чрез справочна таблица, базирана на закона на Beer–Lambert.Разделянето на сигнала служи и за други цели: плетизмографска форма на вълната („пълна вълна“), представляваща пулсиращия сигнал, обикновено се показва за визуална индикация на импулсите, както и качеството на сигнала, и числово съотношение между пулсиращата и базовата абсорбция („перфузия“ индекс”) може да се използва за оценка на перфузията.